Някои изследвания смятат, че когато пристигнали конкестадорите, видели враг в лицето на слънчогледа, понеже местните коренни жители свързвали големите "златни пити" с култа към Слънцето, това ги обединявало и ги правило устойчиви към новата Вяра. Смята се, че това е насърчило испанските завоеватели да въведат забрани върху отглеждането на слънчоглед в контролираните от тях територии.
Слънчогледът пристига в Европа още през 16 век, когато, освен семената му в кралските хранилища на Велика Испания, са донесени и много религиозни артефакти - златни слънчогледови статуетки. След култивирането му в Испания, търговците го разпространяват из Европа. Победата на слънчогледовото семе над наситените мазнини обаче се случва в Русия през 19 в., когато за кратко време културата става основен маслодаен продукт в Царска Русия. У нас култивирането на слънчогледа започва в началото на 20 в., малко след което слънчогледовото семе става най-отглежданата маслодайна култура в страната.
Днес слънчогледът е третата по мащаб на производството маслодайна култура в света след соята и рапицата.
Известни са около 100 разновидности на слънчогледа, повечето от които са диворазтящи. Като културни растения се отглеждат само два: културният слънчоглед Helianthus annuus L. и топинамбурът, наричан още ерелмаз - Helianthus tuberosus L. Различните сортове на "културния" слънчоглед се култивират според предназначението си: за маслодайна култура, за фураж, за семена, за декорация и др. Маслодайните сортове се делят според разпределението на състава на мастните киселини в семената на стандартни (преобладава линолова к-на) и олеинови (преобладава олеиновата мастна киселина.
- Суровите семена са отличен източник на витамин Е и В1, като доставят и също така умерени количества от витамините В5 и В9.
- Горепосочените дават допълнително минералите манган, магнезии, селен, мед и фосфор.
- Богати са на омега 6 и омега 9есенциални мастни киселини.
