Шамфъстък или още фисташка (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, характерно за планинските региони на Иран, Тюркменистан и западен Афганистан. За първи път е култивиран в западна Азия, а по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.
От всички ядки шам фъстъците съдържат най-малко мазнини и калории, освен това съдържат поне 10 процента фибри. Според изследвания на американски учени достатъчно е да изяждате 70-80 грама шам фъстък на ден, за да повишите еластичността на артериите си и да понижите нивото на холестерола. Ядките могат да се ядат отделно или пък да се добавят към зърнени закуски, печива или сосове - свойствата им не се променят при кулинарна обработка.
Дървото израства до 10 метра височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10-20 сантиметра.
Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си толерантност към солени почви. Устойчиво е и на големи температурни колебания: от −10°C през зимата до 40°C през лятото. Предпочита слънчев изглед и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към загниване през зимата, ако получава твърде много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.
Растението е двудомно, т.е. отделните екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от тип „метла".
Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има специфичен аромат. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с характерен звук. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки, около 50 000 на брой.
Ядките на шамфъстъка се ядат цели, както пресни, така и печени, обикновено осолени, но могат да бъдат и карамелизирани. Използват се за плънка на сладкиши като баклава или в сладолед.